Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Славена Стоянова е приключила медицина в МУ - София. Веднага след дипломирането си стартира работа като доброволец в Клиниката по белодробни заболявания и фтизиатрия при ВМА. Там взема решение да се посвети на белодробните заболявания. Днес е  специализант в същота клиника и счита, че е направиля правилния избор.

Д-р Стоянова, по какъв начин избрахте медицината за своя специалност? Имаха ли роля родителите Ви в този избор?

Не мога да кажа, че още от дребна съм желала да бъда доктор, само че постоянно съм проявявала повече интерес към биологията, тъй че допускам това ме е подтикнало в известна степен. Към момента не си представям да се занимавам с нещо друго с изключение на с медицина, което за мен е показателно, че съм направила верния избор. А по отношение на родителите ми - постоянно са ме оставяли сама да взимам решенията си и, надлежно, да претърпявам и следствията от тях. Определено съм облагодетелствана в това отношение - да имам тяхната безрезервна поддръжка.

Как решихте да специализирате белодробни заболявания?

Още от последните години в университета започнах да се ориентирам към вътрешните заболявания и клиничните специалности. След като започнах като доброволец в Клиниката по пулмология и фтизиатрия при ВМА по време на COVID-пандемията, работата в отделението и съответно белодробната патология ми хареса задоволително, с цел да реша, че тъкмо с това желая да се занимавам отсега нататък.

Кои случаи от практиката ще запомните като изключително впечатляващи и комплицирани?

Големият плюс на това да работя в такава болница и съответно - тази клиника е огромния поток от пациенти и надлежно разнообразните клинични проблеми с които ни сблъсква ежедневната работа. По този метод трупаме скъп опит и усещания. Като съответен случай в съзнанието ми изниква един пациент с бенигнена постинтубационна трахеална стеноза, който мина през разнообразни етапи в хода на лечебния развой - от предстоящите възможни тежки затруднения до съвсем цялостното възобновяване към предходния метод на живот.

Кои са вашите учители в медицината и специалността? Всеки един човек, с който те сблъсква образованието и практиката може да ти бъде преподавател и да те научи на нещо, стига да успееш да извлечеш потребното от него. Спокойно мога да кажа, че се усещам признателна да имам шанса да попадна в подобен колектив - който всекидневно ми дава опцията да се изучавам от разнообразни и в маниера на своята работа експерти и да надграждам личните си познания.

Имате ли усещане от настройката на българина във връзка с личното му здраве?

За скромния ми професионален път съм натрупала относително богат набор от усещания тъкмо за настройката на българина във връзка с грижите за себе си - за жалост, в огромна степен отрицателни. Неглижирането на личните здравословни проблеми и отлагането на търсене на способена здравна помощ при налични признаци с отминалост са присъщи и за жалост доста постоянно пагубни за пациентите. В това отношение здравната ни просвета се нуждае от сериозна смяна, която в огромна степен е и наша отговорност.

Кои човешки качества цените най-вече у сътрудниците си от екипа, с който работите?

Освен в професионален проект, сътрудниците от екипа, в който работя са задоволително ерудирани и построени персони, от които човек може да черпи и отвън професионалния аспект. Спокойно мога да кажа, че за мен не са просто сътрудници, а към този момент и другари, за които се веселя, че са станали част от моя живот.

Кое е най-ценното в общуването сред доктор и пациент?

Установяването на задоволително добра връзка с пациента е основно за построяването на възприятие на доверие у него - от там нататък общуването става по-лесно. Когато пациентите са в незнание за личното си положение, това естествено поражда тревога у тях, в случай че са наясно какво се прави за тях и за какво - остават спокойни, че техните проблеми са взети под внимание. Кои са обичаните ви занимания за свободното време?

Най-често в свободното време се любувам на разходка с кучето си, по този метод се стоварвам и отронвам от останалите задължения в всекидневието си. Използвам и всяка опция да наваксам време с околните хора.

Коя е най-голямата Ви фантазия за професионалното Ви бъдеще?

Колкото и банално да прозвучи - да стана задоволително добра в работата си, с цел да мога да съм задоволително спокойна да разгадавам напълно на себе си и личната си преценка.